Илиянче,
спри да се излагаш !
Този урок ти го давам без пари, за да видиш, че не всички сме гладни професори в сянка
1. Кинематичният метод... изобщо не е събиране на скорости по сили, а е по-скоро частен случай на енергетичния подход, а тези "скорости" са виртуални (възможни). Реално става дума за минимизация на пълната потенциална енергия (това е енергетичния смисъл на понятието "статично равновесие"). Жалко, че са те изпреварили... само със стотина години, а за теб е останало да корегираш страница X от учебник Y.

Кинематичният метод при линиите на влияние пък е т.нар. принцип на Мюлер-Бреслау, следващ от други енергетични предпоставки... няма да повярваш но той важи и за деформируеми системи, в които няма "дискове", а непрекъснати среди.
2. Якостните теории идват от едно нещо наречено критерии на пластифициране (failure criteria) и съврзаните с тях закони за уякчаване (hardening rule) и протичане (flow rule). Така наречената "4-та якостна теория" е следствие от критерия на von Mises, който изразява цилиндър в хидростатичната (пи-) равнина. Този критерий световно е признат като адекватно моделиращ всички видове стомани и изотропно-пластични материали. В Теория на пластичността коректна комбинация от тези три "прости правила" е способна да моделира
доста материали напълно адекватно. Този процес на 'извеждане и подбиране' се нарича формулиране на
конститутивен закон... но ти това го знаеше. Тези неща са те изпреварили само със 20-30 години...
3. Теорията на прътовите конструкции си позволява да "ореже" непрекъснатите среди и да направи определени елементи от тензора на напреженията нула, а респ. функциите на преместванията функционално зависими. Ако се замислиш върху точка 2, ще откриеш, че нищо не пречи конститутивните закони да бъдат приложени както в "пълната" формулировка (непрекъсната среда), така и за всяко "сечение" и пръта като цяло. Едни зависимости "момент-кривина" са пряко следствие от такова прилагане. По-интересно е да вникнеш във факта, че "пластичните стави" не са задължително дискретни. Докато ти си ставала професор, изчислителната техника се е развила и вече изследването на пластични (непрекъснати) зони в прътови системи е надминало далеч Леонардо Да Винчи и неговите "четири правоъгълника, които се вадят".
4. Няма да коментирам "за къде се определят напреженията"... може би имаше предвид разрезните усилия, които са редуцирани напрежения в хипотетичната фикция "сечение". Няма да повярваш, но тези "инерционни моменти", чието пълно име е "площни инерционни моменти" нямат нищо общо с маса и тежест, а само с геометрията. Цялата тази работа с "центъра на тежестта"... може би тук имаш основание да драснеш с едно моливче в учебника по "Съпромат", хайде направи го, знам че го искаш !
5. Споменала си МКЕ... ако наистина имаш базова представа от числените методи като цяло, ще си посипеш главата с пепел и ще спреш с глупостите. Ако сега въведем понятието стохастично множество и намесим случайността на явленията и тяхната вероятност... ще установиш, че и най-перфектният математичен и физичен модел губят своя смисъл, ако не са изследвани вариационно с оценка на чувствителност в реалността. И тук са те изпреварили...
В заключение, ще кажа, че учебниците са си перфектни. Техническата и Строителната механика не претендират да са верни, те претендират да са "първо приближение", и О ЧУДО, наистина изпълняват задачата си перфектно. Всичко онова, за което мрънкаш нечленоразделно няма никаква обвързаност с каквато и да е конкретна проблематика. Всичко, за което може да се сетиш съществува, прилага се и се изследва, незвисимо и извън КЛАСИЧЕСКАТА подготовка. "Гений..." - бих те нарекъл обикновено куку и даскалица, Нищо повече.