Да се изкажем официално:
------------------------
Колега* vilianka, последният човек, който може да ми държи сметка - това сте Вие. Първо, аз от института пари за извън-класни начинания не съм искал, каквото съм правил съм го правил на своя глава, рядко подкрепен от когото и да е. Второ, за
издаването на ВЗОР (не за списването му), финансирането е "държавно" - пряко от бюджета на УАСГ, чрез посредничеството на СС. Следователно всеки един от нас може да държи сметка за нивото му. Езиковата култура е един от компонентите на добрите издания, съдържанието е другият. Бил съм критичен, казвате, ами на такъв "четкарски" "вестник" трябва да има антипод - иначе не е интересно.
Колега chikatilo, благодаря за поканата, но с ред-колегията на ВЗОР и "(Новият)" Студентски съвет имаме различни мнения и виждания за мисията и целите на СС и ВЗОР. Също така Вашата покана не е в унисон на моите желания - да спазвам дистанция от големия кратер, в който се превръща и ще се превръща УАСГ. За безизходицата може да потърсите във форума коментара ми "План Б, или защо нищо няма да се промени". Ясно е, че ВЗОР не може да е критичен по такъв краен начин, защото това би означавало ака
темични проблеми, но все пак можеше да не е толкова розов, или ако трябваше да "рекламира" УАСГ, да е по-грамотен. Ако външно лице, като моя милост, Ви е необходимо, за да осъзнаете това... много лошо.
Да си го кажа, както си искам и както си трябва:
-------------------------------------------------
"Когато съм щракал с пръсти....", по-скоро, когато ти си щрак
Ала с пръсти, аз съм се уч
Ил да мисля, независимо от промивката на мозъци, която тече в повечето дисциплини. И паралелно, докато аз съм се учил да мисля, студентски съвет и "ред-колегията" на ВЗОР (което беше едно и също преди време) са щракали с пръсти на организираните им джангър-конференции (из курортните комплекси), за което отива част от бюджета им. Тъй че, 'земи млъкни, 'щот бълнуваш.
За какво да си хабя силите за начинания, които нито ще имат резултат, нито ще бъдат подкрепени, 'щото просто не са в "масовката". По тази логика, ВЗОР да пишат каквото искат или да не пишат - само да не очакват безрезервни аплодисменти от всички... нещо като двамата "бавни" типове с уникалната песен, която ще им спечели награда "Grammy". Проблемите не са еднопластови и нещата не се случват само на повърхността. Ако някой премълчава нещо, това не означава, че то не съществува - т.е. някой друг може да не го премълчи. А както в ситуацията - никой не бил казал "Браво!", ами може би не е заслужено, т.е. мнението е неутрално - нито "Браво", нито "У-у-у".
Две независими затворени вериги се въртят в УАСГ - едната е научно-техническата, в която доста от преподавателите си комуникират и работят на
сравнително добро ниво, а другата е студентският човеко-поток. Допирната точка между тези два кръга е толкова малка, че не се усеща, но все пак я има. Всичко друго в УАСГ, което е видимо за студентите е пълна скръб и не заслужава нищо друго освен критика, дори от най-най-оптимистично настроените. Не се научих да наричам "4,56" - "2,50", защото с толкова ми "излиза" проверката. Не мога и да нарека черното "бяло".
П.П. Когато защитавате теза, колеги, е хубаво да има смислен текст и аргументация, а не
"щракане на пръсти", евтини провокации и общи приказки. Установил съм, че 5-6 потребители винаги сме на грешното мнение, на грешната позиция, и сме криви... а казваме почти едно и също. Ако станем 50-60 може истината да стане.... истина. По-доброто решение е изобщо да не се заема никаква позиция... мхм.
--------------
* Обръщението "колежке" е разговорна форма, чужда за академичната сфера на комуникация.